Какво е за нас Левски ?

Като национален герой, който е свързал живота и смъртта си с един от най-съдбоносните етапи на българската история и който изцяло се е посветил на решаването на най-големите и трудни проблеми на българския народ, Левски никога до сега не е преставал да бъде мярка за човешко съвършенство и неизменим пример за подражание.

И това никак не е случайно.

Само големите граждански личности, които приживе са могли да оставят отпечатъка на своята индивидуалност върху по-натанъшното развитие на обществените процеси – само такива личности преодоляват бариерите на забравата и остават завинаги в историята на своя народ, а чрез нея и в световната история.

За нас, българите, такава е личността на Васил Левски.

В нашата история няма по-безспорна личност от него и по-безспорна политическа кауза от неговата. Затова и присъствието му в живота на българското общество винаги е било и ще бъде реално, живо и непосредствено вълнуващо.

Интересно е, че и днес идеите на Апостола звучат съвременно и актуално. И идеята за демократичното устройство на новата българска държава; и идеята за човешките права, за равенството на гражданите пред закона без оглед на тяхната вяра и националност; идеята за върховенството на закона; за страстния стремеж България да заеме своето достойно сред другите европейски народи.

Идеята му за „чиста и свята (демократическа) република” не е случайна, тя присъства във всички основни документи, написани от неговата ръка. Свободата като нравствена и политическа категория у Левски представлява целта на политическата му стратегия. И не само свободата, в смисъл освобождението от турска власт на народа ни, а всеобщата човешка свобода, несмущавана от никакви потисници – чужди или наши.

Писмата до Любен Каравелов от исторически аспект са най-преките послания на Апостола до бъдещето. В тях хуманистичните и демократичните идеи се демонстрират по-ярко на фона на смъртната заплаха. Безценните морални максими, определящи нравствения катехизис на революционера, остават завинаги актуални.

„Братя – апелира Левски, възобновението на нашата славна (преди) държава отърваването ни от проклети агряни, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили.” Тези идеи на Апостола, изразени преди повече от век, го превръщат в изумителна по своята  далновидност личност, която винаги вижда бъдещето на страната ни като част от Европа, чийто цивилизационен модел трябва да стигнем сами. По този начин той стои много по-високо от много наши съвременници и политици, които още не са достигнали деветнадесети век.

Страната ни трябва да добие държавно-правен статут на независима, за да може да изгражда справедливо човешко общество. Принципите за човешка справедливост са тясно свързани с идеите за обществената система в бъдещата свободна държава.

Особено актуални и необходими са идеите на Левски на съвременното ни общество, което започва да се увлича по национализма (някъде в най-грубия му и безкомпромисен вид), а тънкият лед на етническия модел започва да се пропуква, защото тежките последствия от дългия преход в България се обясняват с етнически проблеми. Думите на Апостола „Всичките народи ще живеем в България под едни чисти и свети закони, както е дадено от бога да живее человекът. И за турчина, и за еврейна и пр. За всички еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българина.” са посланието, което трябва да достигне до всеки от нас, до всеки политик, отговорен за бъдещето на страната си.

Личността на Васил Левски продължава да бъде неподвластна на времето. Нравствената неподкупност и идеи на Апостола присъстват в живота на всички българи. Те обновяват и стимулират националната консолидация, вдъхновяват новите поколения на обич и дълг към отечеството и родовия корен. Левски е автентичната мярка за морал на всеки българин, безспорен идеал за всички поколения през десетилетията.

 Виргиния Кръстева и Мануела Синигерова,

ученички от ХІ-в клас в ПМГ”Екзарх Антим І”, гр. Видин